Във истинската лудост на живота ми,

загърбвам светостта на дните си.

Във  лутането ми за чисти истини,

в копнежите изгубих се дълбоко.

Защото днес,

усещам тоя мрак,

във  който аз намирам се самотно.

Между човеците на тоя свят,

тук-там човек

и стига толко.

Във нежната надежда,

че те има.

Във някой кът,

далече или близко….

че лудостта ми е внедрена,скрита,

в нечии очи и чисти мисли.

Как вярвайки във своите илюзии,

на дъното попаднах сам-самичка…

И ти си там.

Потънал в своите страсти.

Аз силно искам да те има.

Че  не напразно,търсила съм спътник….

До твойта пропаст ще вървя със сила,

присъща на един самотник.

От пропастта

 ти измъкни ме жива.

От там живота ми започва.